Пейките под дърветата

Admin Брой мнения : 114 Join date : 21.08.2011

Ах, какъв дълъг ден ми се оформяше сега само. Не можех да повярвам, че бе толкова рано сутринта, а аз бях излязла даже извън града. Колко странно за мен самата. Не можех да се позная. Много чудно какво ли търсех тук. Може би уединение, защото в къщи беше ад с толкова много хора. Как човек да си почине и да си чуе мислите като бяхме над седем-осем човека в имението плюс прислугата и работниците и икономката. Че то не може да се трае вече там. Да, бях се и ядосала за нещо, което и аз не помнех вече какво бе. Трудна работа бе да се учиш да поемаш семейният бизнес. Но защо аз? Няма ли кой друг да го поеме? Аз не съм толкова отговорна колкото изглеждам. Рейчъл бе грижовната и може би най-отговорната в семейството след баща ни и майка ни. Но избраха мен. Аз да се обучавам за напред, че като му дойде времето след години да поема управлението на този бизнес.
Добре че излязох тук на чист въздух. Бе ми по приятно никой да не ме безпокоеше в следващите няколко минути или час поне. И гледката бе хубава тук. Доста разноцветно като се замисля. Слънцето си играеше с лъчите си по цялата полянка покрай пейките. Листата на дърветата сякаш си променяха цвета към тъмно лилаво и след миг пак бяха тъмно зелени. Приближих се до бликата пейка и седнах. Усетих колко хладна бе, но потрепнах само и се загледах в тази "магическа" гледка тук. Можех да си откарам цял ден на това прелестно място.

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 05.10.2011

Минавах през гората почти всяка сутрин, както и сега. Нещо като сутрешна загрявка си правех като обикалях гората бързо. А и времето бе хубаво поне днес. Закуската ми не я биваше много, защото е много трудно за вмпир да се откаже от човешката кръв и да почне да пие животинска.
И както си минавах долових позната миризма. Проследих я и какво да видят очите ми. Кат рано сутрин в гората. Сранна картинка. Познавах я добре и това никога не бе ставало. Е, винаги си има пръв път. Отидох до нея и направо почнах да си говоря.
- Кат, какво чудо! Толкова рано ли си станала днес. - усмихнах се и седнах на пейката до нея.

Admin Брой мнения : 114 Join date : 21.08.2011

Подскочих като чух гласа на Ив до себе си. Не бях й очаквала тя да се появи така от изневиделица и на всичкото отгоре да ме плаши. Това не харесвах на вампирите. Появяват се ей така дори не можех да ги видиш, че да не се уплашиш.
Обърнах леко стреснатият си поглед към Ив, която ми се усмихваше насреща.
- Никога повече не прави така, Ив. Изкара ми ангелите. Не ми харесва. - начумерих се изведнъж.
Не че появата на приятелката ми не ми хареса, но самият начин на появяване не ми допадна, а и не се бях наспала добре.
- И как да не стана. Такава суматоха в къщи е през почивните дни. Не мога да мигна изобщо. - отговора ми на въпроса от Ив се чу. - А, ти какво правиш тук? Освен че плашиш не наспалите се хора рано сутрин. - изражението ми все още бе намръщено.
Скръстих краката си и увих ръце около раменете си. Бе си доста хладно сутрин преди да е напекло сериозно слънцето.

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 05.10.2011

Усмивката ми си седеше на лицето и не слизаше. А начумереното лице на Кат бе смешно някак си. Бе ми много забавна като почнеше да се чумери така. И не се сдържах вече и се засмях наглас. Усетих не разбиращият поглед на приятелката ми по мен и се обърнах към нея с грейнало личице от радост.
- Хайде, сърдитке. Стига си се мръщила така. Знаеш колко си ми смешна и ще почна пак да се смея, ако не видя усмивката на лицето ти. - опитвах се да я развеселя и да махна лошото й настроение.
Протегнах ръце и опрях показалците в крайщата на устните на Кат и след миг изписах усмивка на лицето. Надигнах вежди като се надявах да се разведри малко.
- Хайде де. Знам, че не ти харесва на теб да се пада честа да поемаш семейният ви биснес, но се усмихни. Ще развалиш времето. - направих молеща се физиономийка насреща й и след миг се засмях.
Не исках да я гледам така унила и то рано сутрин. А и трябваше да ми направи услуга, от която се нуждаех спешно.

Admin Брой мнения : 114 Join date : 21.08.2011

Нямаше начин да не се усмихна на Ив. Бе толкова весела и положително настроена всеки път. Как човек да не я обича толкова много. Най-добра приятелка ми е все пак. Какво да я правя. Развеселяваше ме почти всеки път, когато не ми бе на кеф. И сега бе така. Усмихнах се насреща й и се облегнах назад.
- Ах, какво да те правя Ив. Забавна си. -притворих леко очи и се поуспокоих и разсеях мислите си от това, което ме ядосваше толкова сега.
Може би Ив е права. Какво от това че ме нагърбват с бизнеса на семейството, аз да си бъда спокойна и усмихната и да не ми пука толкова сега.
- Как си днес? Знаеш за какво те питам. - погледът ми светкавично се лепна върху погледа на приятелката ми и зачаках да ми даде отговор.

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 05.10.2011

Уж казвах че се разсмивам от физиономиите на хората, а аз сега направих такава смръщена и свих ръце в юмруци за малко.
- Може да се каже, че съм малко полудяла. Днес "закуската" ми не я биваше никак. И залъгването на гладът ми с разни заместители не помага кой знае колко много. Не вярвах, че може да е толкова трудно да се откажеш от човешката кръв. - преглътнах тежко като почнах да въртя погледа си в различни посоки.
Никак не харесвах да искам тази услуга от най-добрата си приятелка, но като не искам да наранявам други хора се налагаше, а и Кат ми бе предложила сама помоща си за каквото я помоля, за да си улеснявам отказването. Това е по лошо и от откаването на цигарите. И добре, че нямаше други хора наоколо, защото нямаше да можем да си говорим направо.
- И да си дойдем на темата. - изпуснах въздух и веднага продължих. - Трябва ми усуга. Нали се сещах каква. - стана ми леко неудобно, защото никак не харесвах това, но не можех да правя "диетата" си.
Веднъж замалко за много малко не се разфучах из един ресторант. Добре че имаше кой да спре, че хората в ресторанта щяха да бъдат мъртви сега. Отказването е трудно и то прекалено за някой пристрастен като мен.

Admin Брой мнения : 114 Join date : 21.08.2011

Още щом изказа първото си изречение разбрах каква е работата. Нямах нищо против Ив да пие от кръвта ми. Не знам колко пъти вече го бе правила. Странно е да, но ми е най-добра приятелка и не бих я оставила. Виждала съм я когато почва да е може да се контролира, докато иска да се откаже от човешката кръв и да не наранява хората. Но дори отначало докато пиеше човешка кръв си бе същата добродушна Ив, но тогава бе доста лошо положението с хората и кръвта, а сега е по добре но пък има нещо като пристъпи за кръв. А аз все още не си бях изяснила цялата работа с вампирите, които мислех че са измислица до преди няколко години.
- Знаеш отговора ми. Кога не съм ти помагала с това? - една толкова искрена и мила усмивка бе грейнала на лицето ми точно сега.
Усещането, че някой пие от кръвта ти бе доста опияняващо, но и успокояващо. И всеки път се чувствах все по-спокойна, когато част от кръвта ми бива изсмукана от Ив. Нагласих се и просто зачаках всичко да мине като един бърз момент само.

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 05.10.2011

Бях го правила много пъти, но всеки път ми бе нерво нещо. Не исках да наранявам човек още по малко точно Кат, но трябваше, защото бе по-добрата възможност, отколкото да убия няколко човека, което после щеше да тежи на съвестта ми.
Отместих косата на Кат и след секунда зъбите м исе показаха. Настройвах се за следващото, което предстоеше. Трябваше да се средото ча, за да мога след това да не мисля да кръвта на някой. Бях лесно пречупваем характер понякога. И ето впих зъбите си във врата на Кат съвсем бавно. Усещането беше божествено. Сякаш се изпълних с нова енергия и жаждата изчезна. Върнах се обратно на земята сред хората без да се случва нищо лошо, освен това де. След като се почувствах идеално спрях да изсмуквам кръвта на Катерина. Избърсах устни исе отдръпнах.
- Благодаря ти много, Кат. Не знам какво би станало, ако не си ти. - бях и толкова благодарна в момвнта.
И чак сега забелязах колко хладно бе навън. Все пак сутрин винаги бе хладнина. Кат даже леко потрепваше, а особено сега още повече. Съблакох якето си и я заметнах с него.
- Задръж го за сега. Студено е. - усмихнах й се и погледнах към небето, на което нямаше и нито едно облаче.

Admin Брой мнения : 114 Join date : 21.08.2011

Докато Ив пиеше от кръвта ми сякаш бях в някакъв транс. Такова усещане, че би искал пак и пак да се повтори. И наистина много се успокоих и голяма част от напрежението ми ичезна. Но ми стана и по хладно и ми се доспа още повече сега. Приятелката ми ме наметна с якето си. Така по-биваше, но сега очите ми просто не искаха да седят отворени. Притворих ги плавно. Гърнах главата си на рамото на Ив.
- Благодаря за якето. - казах й аз.
Мина време, но най-много да е изтекъл половин час или четиридесет минути. Което значи, че сега бе около осем и двадесет някъде. Имаше време да направя кратка дрямка до към десет часа. Да възвърна малко от силите си. Взех да се унасям доста бързо в сън.

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 05.10.2011

Погледнах приятелката си, чиято глава се намираше подпряна на рамото ми точно в тои момент. Безсънието тази нощ й е дошло в повече, защото след като ми отслужи с малко кръв се унесе в сън почти моментално. А и бе права. В тях бе винаги такава лудница. Колкото и пъти да бях ходила в тях нямаше момент, в който някой да не попречи на разговора ти с някой друг. Кат изглеждаше много сладко като спеше точно сега и аз нямах намерение да я будя. Все пак и ако на мен ми изпиеха част от кръвта нямаше да бъда наред и да ми се спи. А и времето бе хубаво все пак. Спане сред природата си беше много ободряващо, понеже един час можеше да се равни на поне два и половина в къщи, където не е толкова чист въздуха.
Отпуснах се и се наслаждавах на гледката, която ставаше все по прелестна с изгряването на слънцето, а хладния въздух се стопляше малко по малко.

Admin Брой мнения : 114 Join date : 21.08.2011

Колко приятно беше човек да поспи на спокойствие без да бъде притесняван от някой или да чува ужасяващ съм наоколо. Тишината бе толкова хубава за моменти като този. Да си поспиш и да се наслаждаваш на почивката си. Толкова бях уморена, че този сън ми се услаждаше прекалено много. Сънувах някакви разкъсачни моменти. Някак си странни, но понякога забавни. Нищо свястно нямаше в сънят ми, който сънувах точно сега. Всякакви работи минаваха ей така без да се застояват. Размърдах се и след миг се стреснах от нещо. Отворих очи рязко и изправих главата си. Слънцето ми блесна в очите и веднага ги присвих. Колко ли време бе минало от както се бях унесла в сън? Май нямаше да мога да си почина по никакъв начин тези дни.
- Колко време мина? - попитах Ив.

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 05.10.2011

- Я кой се събуди най-сетне. - извъртях леко глава към Кат.
Лъчезарното ми изражение се пказа на секундата. И щом вече се бе събудила моята приятелка можеше да не седим на това скучно място, колкото и красиво да бе няколко час седене без нищо да се прави освен да се наслаждавам на природата си бяха изморителни дори за един вампир като мен.
- Достатъчн време мина, че да се махнем от това място. - изправих се веднага и дръпнах Кат от пейката. - Хайде да отивам в някое кафене. Сгиурна съм че искаш да се ободриш.
Не изчаках Кат да ми отвърне нещо по моето мнение и веднага тръгнах като дърпах след себе си най-добрата си приятелка. Знаех че имаше сумати работи на главата й и нямаше да ми се разсърди ако реша да я заведа на кафе без да се е съгласила. А може и нещо интересно да се случи. Все пак денят тъкмо бе започнал.

» Пейките
» Дърветата